Лакиране - представлява нанасяне на лаково покритие върху вече обработения паркет, с цел предпазване от замърсяване и по-лесна подръжка. Лакирането може да се извърши с валяче, четка или пистолет. Най-често се лакира с валяк. Лаковете, които могат да се ползват се разделят основно на няколко групи: лакове на водна основа и такива не съдържащи вода.

Лаковете на водна основа биват едно- и дву-компонентни.

Характеризират се с бързо съхнене и слаба миризма. По отношение на лъскавината са предимно матови и полуматови. Поради ниската си гъстота, за постигане на достатъчно дебел слой е необходимо нанасяне на повече от три ръце, аз препоръчвам четири-пет лакирания с такъв лак. Едва тогава може да се разчита на дълготрайност на покритието.

Лаковете, които не са на водна основа се делят основно на едно-компонентни и дву-компонентни.

Първите се характеризират с бавно съхнене , по-слаба миризма и по-ниска твърдост. Те са относително гъсти и е необходимо леко разреждане при нанясането им. Често като забележка остават леки мехурчета по повърхността.

Дву-компонентните лакове са по-често използваните. Те най-често са на полиуретанова основа. При тях съхненето е по-добро, някои позволяват нанасяне на две и повече ръце за един ден, но за сметка на това миризмата при тях е по-силна. Варират от гланц до мат. Желателно е от лакирането да минат поне три дни преди да се ползва помещението.

Трябва да се знае че няма лакове, които да не се надраскат при въздействие с твърди предмети, затова трябва да не се ходи с външни обувки, при преместване на мебели те трябва да са обезопасени с подходящи меки подложки, при почистване да се ползват меки накрайници и т.н.